На 14 ноември 2024
Общинският съвет на Сливен на свое заседание прие обявяването на две емблематични местности в Природен парк Сините камъни - “Даулите” и “Карандила” за “селищни образувания” с местно значение - курорт. Предложенията са по инициатива на кмета и целта им не се крие: “имотите на Карандила и Даулите да не бъдат публична собственост, да могат да се продават на собствениците на сгради, които искат да инвестират в тях, да ги развиват, и в крайна сметка урбанизираните територии на тези две места да могат да се развиват”
Решенията на общински съвет са последвани от серия протести в Сливен и един протест пред Министерството на околната среда и водите в София, както и от редица правни действия на граждани и организации. В резултат на обществената реакция и проведена среща на кмета на града г-н Радев и Министерството на околната среда и водите, той обяви публично в брийфинг, че няма да предприема следващи стъпки относно селищните образувания, докато не бъде приет План за управление на Природен парк “Сините камъни”. В същото време обаче, решенията бяха взети на общинско ниво и на крачка от обнародване, което притесняваше местната общност и природозашитните организации – защото устното обещание тежи по-малко от подписан и приет акт.
Поради тази причина, през февруари 2025 Асоциацията на парковете в България и група граждани поискаха от Общински съвет Сливен да отменят решенията си 510 и 511 за създаване на селищни образувания “Даулите” и “Карандила”. Искането е на база допуснати съществени нарушения на закони, които гарантират опазването на публичната собственост, на природата и защитените територии, реда на взимане на решения, засягащи околната среда и възможностите за участие на обществеността до вземането на решения.
Съмненията за липса на екологично съответствие се потвърждават от становище ИАГ 24413/ 9.10.2024 на Изпълнителна агенция по горите до областния управител на област Сливен (със Закона за горите) и от отговора на Омбудсмана на входирано питане от граждани и Асоциацията на парковете в България.
Искането беше разпределено в 10 постоянни комисии към общински съвет за разглеждане. Нито една от тях не го уважи, като 80 % от общински съветници гласуваха “въздържал се”. Видно от приложения протокол в отговор на искането, общински съвет не желае да гласува отмяна на решенията за създаване на селищни образувания Карандила и Даулите, въпреки декларираното в общественото пространство обещание, че няма да ги процедират повече. През юни, Общински съветник все пак внесе аргументирано предложение към колегите си за отмяна на решения. Граждани и представители на научната общност участваха и също изказаха позиция по време на заседанието.
Този път дори не се стигна до гласуване, защото членовете на Общински съвет не приеха точката за обсъждане (линк към заседанието).
След всички тези действия и отказ на общински съвет да отмени решенията, дойде и следващата стъпка. Двете решения на Общински съвет Сливен – за превръщане на местностите Карандила и Даулите в селищни образувания бяха публикувани в Държавен вестник (бр.52) на 27.06.2025 и с това, публичното обещание, че решенията няма да се процедират, беше потъпкано. След публикуването Българска фондация Биоразнообразие и Асоциацията на парковете в България обжалваха решенията. Преди да бъдат публикувани в Държавен вестник те хем бяха факт, хем от юридическа гледна точка – не бяха.
Жалбите стъпват на Закона за защитените територии и оспорват изваждането на площи от Природния парк чрез създаването на селищни образувания и акцентират на необходимостта от създаване на качествен, подробен и научно обоснован План за управление на природния парк. Именно такъв документ би уредил възможностите за ремонт на съществуваща инфраструктура в парка и ново строителство.
Освен БФБ и АПБ, решенията се обжалват от Министерството на околната среда и водите, което затвърждава факта, че е погазено екологичното законодателство, както 5 физически лица, собственици на имоти в Парка. Това е видно и от отговор на парламентарен въпрос към Манол Генов, министър на околната среда и водите. Всички жалби са обединени в едно съдебно производство от Административен съд Сливен.
ШАТО АЛПИЯ
На 20 август 2024 г. “Болкън Резидънс” ЕООД подават молба до Дирекцията на Природен парк „Сините камъни“ за изключване от територията на парка на имот публична държавна собственост с идентификатор 67338.404.1 и площ от 11 771 кв.м. с намиращите се в него две сгради – хотел и сграда за енергопроизводство с обща застроена площ по-малко от 1000 кв. м. Имотът е застроен още преди обявяването на природния парк като сградата е била с обществена функция (Алипийски дом), впоследствие – използвана от БКП и след промените от 1989 е върната на Български туристически съюз. След време, сградата е продадена, а сегашният собственик е „Болкън Резидънс“ ЕООД. По Закона за защитените територии, частно лице обаче не може да прави предложения за обявяване или намаляване на площта на природни паркове. Процедурата е задвижена от Областен управител Сливен още през 2020 г. и подновена със становище на съгласие от ДПП Сините камъни .
По процедурата се извършва проверка на терен на 5.09.2024. В проверката участват служители на РИОСВ Стара Загора, служител от Дирекцията на природен парк “Сините камъни” и преподавател в Лесотехническия университет в София, както и представител на собственика на имота. Тя е документирана с констативен протокол № 012545, с който е заключено, че изключването на имота от обхвата на ПП “Сините камъни” „няма да доведе до влошаване на природозащитното състояние, функциите и изпълнението на целите за управление на защитената територия”.
Предложението се разглежда от РИОСВ, като за съжаление, положителни становища за изключването на имота са изразили ЛТУ и Дирекцията на Природен парк “Сините камъни”. Всички те реферират към публичния имот, в който е разположена сградата като “дворно място”, констатират наличието на трайна ограда, но не забелязват, че имота представлява част от естествения пейзаж на природния парк и през него дори минава река.
Поради това видимо несъответствие в становищата, гражданите подават подават сигнал и декларацията по чл. 43 от АПК подписана от 18 граждани за наличието на река през имота, както и за необходимостта от експертна оценка на биоразнообразието в различни сезони на имота. По сигнала е образувана повторна теренна проверка на 7 март (констативен протокол след проверката), но гражданите, подали сигнала, не са допуснати до участие е нея и дори са им съставени констативни протоколи за нарушаване на обществения ред. В допълнение, РИОСВ сключва граждански договори за допълнителни научни изследвания с независими експерти, които проучват биоразнообразието и съставят доклади за прилепите, за растителност и гръбначна фауна (без прилепи) и за безгръбначна фауна през месец юни 2025. Въпреки посочените в експертните становища конкретни видове и местообитания в имота, месец по-късно РИОСВ Стара Загора изпраща на МОСВ окончателно писмо с решение за изключване на имота от Природния парк, видно от писмо до граждани с Изх № РД-05-1566 /32/ 18.07.2025 г.
На 19 август, в брой 68 на Държавен вестник излезе заповед на МОСВ, с която на 30 юли 2025 г. от територията на природен парк “Сините камъни” е изваден и имотът, в който се намира Шато Алпиа и се намалява територията на Парка. Притеснително е становището на РИОСВ по отношение на обосновката за намаляване на Парка, изпратено до гражданите, с което се взима окончателно решение – което предполага, че имот с площ под 1 % от територията на парка следва да отговаря на изисквания за „разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа“ съгл. чл.29 на ЗЗТ. Тези изисквания са за територията на един природен парк в неговата цялост, и няма отделен имот, който да отговаря на тях. Ако се следва логиката на РИОСВ – Стара Загора – всеки един имот в природния парк може да бъде изключен на тези основания (становище на Коалиция “За да остане природа”).
Закононарушения на процедурата за преобразуване в селищни образувания м. Карандила и м. Даулите и законови “хватки” за изключване на имоти от природния парк
Закон за защитените територии
Съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 от Закона за защитените територии:
Чл. 6. (1) В защитените територии се включват гори, земи и водни площи.
(2) Населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях.
Следователно не е възможно създаването на селищно образувание с местно значение, в границите на природния парк, който е защитена територия, тъй като такива селищни образувания не са част от защитените територии. За да се реши създаване на ново селищно образувание, следва първо територията да се изключи от природния парк съгласно Закона за защитените територии, като се следва процедурата по чл. 41 (3) и 42 (1) на ЗЗТ. Предложения за обявяване, респ. намаляване на природни паркове могат да се правят и от общини и областни управители, т.е. кметът на град Сливен е трябвало да задвижи такава процедура, ако иска да обяви “селищно образование от местно значение” по чл. 25 на ЗАТУРБ. Процедурата обаче включва научна аргументация защо територията притежава нужните характеристики да не бъде част от природния парк, с обосновка, картен материал; площно разпределение на горите, земите и водните площи, проект на заповед за намаляване на площта на парка и се извършва и “съгласуване с Министерството на земеделието и храните и с Изпълнителната агенция по горите”, в случай че предложението засяга горски територии.
При планиране на каквито и да е дейности в защитена територия следва да се има предвид, че опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях (чл. 2, ал. 2 на ЗЗТ).
Закон за биологичното разнообразие и Закон за опазване на околната среда
Закон за биологичното разнообразие и Закон за опазване на околната среда:
Решения 510 и 511 на общински съвет Сливен са взети (с пълно мнозинство!) БЕЗ да се предхождат от задължителните процедури по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 защитените зони по Закона за биологичното разнообразие.
Закон за устройство на територията
Закон за устройство на територията
В мотивите на Стефан Радев, кмет на община Сливен, се посочва:
“Липсата на Подробен устройствен план (ПУП) за територията на местност „Даулите“ / местност “Карандила” пречи за развитието на това привлекателно за туристите място. Местност „Даулите“ / местност “Карандила” не е населено място със землище, защото няма постоянно население. Възлагането на ПУП е възможно само в случай, че бъде обявена за селищно образувание.”
Това противоречи на истината, защото ЗУТ позволява изготвяне на ПУП без промяна на предназначението в поземлените имоти. Доколкото в тези местности вече има съществуваща туристическа инфраструктура и сгради, тяхната поддръжка им може да се осъществява спокойно без промяната на статута на територията и без изготвяне на подробен устройствен план. Статутът на природен парк ограничава само ново строителство в територията, но не и ремонт.
Доказателство са реновираните в последните няколко години хижи и бунгала на Карандила, с чудесни условия за отсядане, хранене, отдих и спорт.
Справка с издавани разрешителни за ремонт, публикувана в Чист въздух за Сливен.
Закон за горите
Закон за горите
Предвид факта, че се засяга горска територия, публична държавна собственост, съгласно чл. 74, ал. 1 на ЗГ промяната в предназначението е допустима само за изграждане на обекти държавна или общинска собственост, както е посочено в становище ИАГ 24413/ 9.10.2024 на Изпълнителна агенция по горите до областния управител на област Сливен. Становището посочва ясно, че вземането на решение по чл. 25 на ЗАТУРБ за създаване на селищни образувания със строителни граници, определени в ОУП на община Сливен НЯМА да е достатъчно условие тези територии да се считат за урбанизирани. Те ще останат горски, а в случай, че продължават да са защитени от ЗЗТ (природен парк), ще е допустимо само строителство с публичен характер. Т.е. за възползване от възможностите за устройствено планиране в границите на селищно образувание, следва първо да се приложат изискванията по Закона за защитените територии, което не е направено. Въпреки това, кмет и областен управител считат становището на ИАГ за положително. Детайлна информация до гражданин относно законоватата прцедура, която трябва да се следва за създаване на селищно образувание е посочена в отговор на ИАГ до гражданин.
Собственост в природните паркове
Според Закона за държавната собственост, в природните паркове може да има държавна публична, общинска публична и частна собственост, но не и държавна частна. Когато териториите бъдат преобразувани в селищно образувание, е възможна промяната на собствеността на земята от държавна публична в държавна частна, а публична общинска – в общинска частна, която вече може да се продава и по този начин става частна. Процедурата по преобразуване на собствеността се прави от МЗХ и Общината и не подлежи на граждански контрол, т.е. ако се допусне образуването на селищно образувание, това ще отключи възможност за смяна на собствеността на земята.